Същността на живота
Така се радвам, че те има
тук... на топличко във мен.
Няма сняг...
А си е зима...
Навън е грубо и студено...
Дните бързо се прескачат.
Усещам как със теб раста...
Ти за мене много значиш...
Дали това е същността,
която тъй отдавна търся,
която преоткривам в теб,
която сигурно в живота ми
ще променя своя ред.
Така се радвам, че те има,
че теб очаква те Светът.
Затоплям се...
А си е зима.
Какво е всъщност същността...
31.01-08.02.1997 г.
гр. София
© Надежда Маринова Всички права запазени