Не спря за миг
Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори,
която скита някъде в полето,
през сънища и брегове върви,
а твоя зов разсънва ѝ сърцето.
Вземи я, ето, цялата вземи..
Назаем ме вземи като живота.
Слепец в порой съм в него, ала ти...
Очите и ръцете ти ме водят.
Разплискват се вълните между нас,
не търся камъчета за обратно.
Цъфти в гръдта ми твоят галещ глас.
Дори дъждът е сякаш вече кратък.
Макар очите ми да заличи,
аз мога да те гледам цяла вечност.
С душата си те гледам, не с очи.
Копнея тази шепичка човечност.
А после... даже няма да летим –
през облаци напъпили и росни!
Да стъпваш по земята с твой любим,
е също като да летиш из космос.
https://youtu.be/YEiVZQ3O2PE
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
