Сълзите ми капят часове наред
и всяка от тях ми разбива сърцето.
Те са като послания към теб
да ми върнеш всичко отнето.
Съсипваш всяка част от мен,
а после ме наричаш егоист.
Винаги си толкова студен,
а накрая аз излизам непукист.
Ще съжаляваш някога, помни,
дори сега да бъда победена.
Някой ден и теб ще те боли,
но аз ще бъда вече променена.
© Мартина Аврамова Всички права запазени