29.08.2005 г., 8:41

Състари ме преди да се родя

1.1K 0 1
На масата сме
само аз и ти..
Недей заравя
пръсти във косите ми,
нечисти са
и като овехтели
корабни въжета
се късат
и разпръскват по земята.
Не докосвай
с длани устата ми..
Остарели са..
напукани,
зейнали са пропасти,
поръсени с горчива пепел
от горяла някога жарава.
Не търси..
Няма да видиш очите ми..
две дупки останаха само
и беснеят вътре луди вълни.
На масата
си само ти...
Моя образ вече се разми
от хилядите слушани лъжи.
Състари ме,
преди да се родя
отне ми младостта
и ме бутна
в бездната на старостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...