Състрадание

14.09.2008 г., 17:25 ч.

Поезия » Бели стихове

699 0 1

Две малки ръчички
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?

Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!

Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!

Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bardluna (Геновева Цандева)

2008-12-07T00:17:13+02:00

Темата не е лесна. Спомних си, че в детските си години първото стихотворение, което прочетох от Лермонтов, беше "Просяк".
"Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
и някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа."
Опитай се по-образно да предаваш това, което искаш да кажеш, а не направо:"Бъди, човече, състрадателен!" Успех!