14.09.2008 г., 17:25

Състрадание

Поезия » Бели стихове

988 0 1

Две малки ръчички
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?

Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!

Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!

Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bardluna (Геновева Цандева)

Темата не е лесна. Спомних си, че в детските си години първото стихотворение, което прочетох от Лермонтов, беше "Просяк".
"Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
и някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа."
Опитай се по-образно да предаваш това, което искаш да кажеш, а не направо:"Бъди, човече, състрадателен!" Успех!

2008-12-07T00:17:13+02:00

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0