Състрадание
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?
Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!
Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!
Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!
© Венцислав Илиев All rights reserved.