Sep 14, 2008, 5:25 PM
Състрадание
Две малки ръчички
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?
Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!
Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!
Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?
Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!
Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!
Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!
© Венцислав Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
и някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа."
Опитай се по-образно да предаваш това, което искаш да кажеш, а не направо:"Бъди, човече, състрадателен!" Успех!