14 сент. 2008 г., 17:25

Състрадание

992 0 1
Две малки ръчички
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?

Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!

Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!

Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Темата не е лесна. Спомних си, че в детските си години първото стихотворение, което прочетох от Лермонтов, беше "Просяк".
    "Хляб просеше гласът му слаб
    и скръб го мъчеше свирепа,
    и някой камък вместо хляб
    постави в празната му шепа."
    Опитай се по-образно да предаваш това, което искаш да кажеш, а не направо:"Бъди, човече, състрадателен!" Успех!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....