stasroki (Венцислав Илиев)
14 3
14 сент. 2008 г., 17:25

Състрадание 

  Поэзия » Белые стихи
766 0 1
Две малки ръчички
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?

Побягваш в неизвестна посока
и оставяш малко сираче
без надежда и любов,
без хляб и живот!

Къде изчезна състраданието нежно!?
Къде са милите ти ласки,
страстната ти усмивка
и жаждата за милост!

Ти, човече, не бъди безразличен!
Бъди, човече, състрадателен,
мил, добър, с надежда за живот
и гори за едно - състраданието човешко!

© Венцислав Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Темата не е лесна. Спомних си, че в детските си години първото стихотворение, което прочетох от Лермонтов, беше "Просяк".
    "Хляб просеше гласът му слаб
    и скръб го мъчеше свирепа,
    и някой камък вместо хляб
    постави в празната му шепа."
    Опитай се по-образно да предаваш това, което искаш да кажеш, а не направо:"Бъди, човече, състрадателен!" Успех!
Предложения
: ??:??