14.09.2017 г., 23:08

Сътба или път

769 0 0

Съдби човешки –

тъпи грешки...

Сълзи на похот и към проход,

Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...

 

Не знак, какво е туй, що чувствам...

Какво присъщо ми е днес...

Дали угаснал пламък отново ще превърне се във "блес"?!...

 

Не, няма да говоря – 

аз просто ще усещам...

Ще летя и пак ще се провесвам,

тогава, когато и пътя и дните,

дори когато ми посивеят косите...

 

Аз пак ще те чакам  на кея до мен,

защото си мисля, че за мен си роден...

Не знам, не усещам понякога всичко,

но когато те виждам обръща се всичко...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...