Съдби човешки –

тъпи грешки...

Сълзи на похот и към проход,

Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...

Не знак, какво е туй, що чувствам...

Какво присъщо ми е днес...

Дали угаснал пламък отново ще превърне се във "блес"?!...

Не, няма да говоря – 

аз просто ще усещам...

Ще летя и пак ще се провесвам,

тогава, когато и пътя и дните,

дори когато ми посивеят косите...

Аз пак ще те чакам  на кея до мен,

защото си мисля, че за мен си роден...

Не знам, не усещам понякога всичко,

но когато те виждам обръща се всичко...