Съдби човешки –
тъпи грешки...
Сълзи на похот и към проход,
Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...
Не знак, какво е туй, що чувствам...
Какво присъщо ми е днес...
Дали угаснал пламък отново ще превърне се във "блес"?!...
Не, няма да говоря –
аз просто ще усещам...
Ще летя и пак ще се провесвам,
тогава, когато и пътя и дните,
дори когато ми посивеят косите... ...