14 сент. 2017 г., 23:08

Сътба или път

766 0 0

Съдби човешки –

тъпи грешки...

Сълзи на похот и към проход,

Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...

 

Не знак, какво е туй, що чувствам...

Какво присъщо ми е днес...

Дали угаснал пламък отново ще превърне се във "блес"?!...

 

Не, няма да говоря – 

аз просто ще усещам...

Ще летя и пак ще се провесвам,

тогава, когато и пътя и дните,

дори когато ми посивеят косите...

 

Аз пак ще те чакам  на кея до мен,

защото си мисля, че за мен си роден...

Не знам, не усещам понякога всичко,

но когато те виждам обръща се всичко...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...