Щом намаже ми филия,
със домашно масълце,
баба ми налива и да пия
в пъстра чашчица млекце.
Сиренце с домат за обед,
с таратор или айрян,
а в гювеча къкри гозба.
Огъня запалих с клечка сам.
Сам избрах ей тази диня.
Е, не я донесох в къщи сам.
Мислех си– ще я търкалям,
вече съм почти съвсем голям,
но се пукна през средата
и тогава, срам не срам,
баба мъкна я, горката:
“На петела – рече – да я дам”.
И нали е с гозбата заета,
гозба трудно се върти,
ние, двамцата с петлето,
изкълвахме всичко - до кори.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени