24.09.2018 г., 12:29

Сътрапезници

976 4 10

Щом намаже ми филия,

със домашно масълце,

баба ми налива и да пия

в пъстра чашчица млекце.

 

Сиренце с домат за обед,

с таратор или айрян,

а в гювеча къкри гозба.

Огъня запалих с клечка сам.

 

Сам избрах ей тази диня.

Е, не я донесох в къщи сам.

Мислех  си– ще я търкалям,

вече съм почти съвсем голям,

 

но се пукна през средата

и тогава, срам не срам,

баба мъкна я, горката:

“На петела – рече – да я дам”.

 

И нали е с гозбата заета,

гозба трудно се върти,

ние, двамцата с петлето,

изкълвахме всичко - до кори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...