24 сент. 2018 г., 12:29

Сътрапезници

970 4 10

Щом намаже ми филия,

със домашно масълце,

баба ми налива и да пия

в пъстра чашчица млекце.

 

Сиренце с домат за обед,

с таратор или айрян,

а в гювеча къкри гозба.

Огъня запалих с клечка сам.

 

Сам избрах ей тази диня.

Е, не я донесох в къщи сам.

Мислех  си– ще я търкалям,

вече съм почти съвсем голям,

 

но се пукна през средата

и тогава, срам не срам,

баба мъкна я, горката:

“На петела – рече – да я дам”.

 

И нали е с гозбата заета,

гозба трудно се върти,

ние, двамцата с петлето,

изкълвахме всичко - до кори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...