16.12.2005 г., 22:27

Сътворение

879 0 1

Когато Господ сътворил света,

решил човека да накаже,

да страда и обича до смъртта,

че живота не е лесен да покаже.

           

Любов в сърцата Бог е дал,

            сълзи от радост или болка,

            любов, омраза и печал,

            всичко дадено ни е от Бога.

           

 Път на всеки човек начертал,

по който да мине в своя живот,

нарекъл го просто “Съдба”,

и на всеки един дал по една.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, но подреди втората част от стиха и ще стане чудесен!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...