9.02.2011 г., 11:54

Сътворение

623 0 0

Тъне в непрогледен мрак вселената безкрайна,

вред изпълнена е с глуха пустота,

сякаш бездна ледена отворила е паст,

никой не оспорва абсолютната ù власт.

 

Няма нищо, нито форма, нито звук,

нито мирис, нито цвят,

времето дори отсъства

в този тъжно празен свят.

 

Дреме нищото в самота,

как отчайващо е всичкото това,

но внезапно взрив изригна от тъмата

и роди се чудо – светлината!

 

Ослепителна, изгарящо гореща,

хукна тя в лудешкия си бяг,

милиони атове си бяха дали среща

в колесница огнена за впряг.

 

И помете мрака и нощта,

и празнотата, и студа,

озари и най-далечните места,

нищото изчезна от света.

 

Светнаха звезди безброй

бляскави, с гриви златни

закръжаха в орбитален строй

планети всякакви, невероятни.

 

Ще бъде светлина!

Родена от божията искра,

а някъде из дълбините на безкрайността

животът ще изникне с неповторима красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...