Feb 9, 2011, 11:54 AM

Сътворение 

  Poetry » Phylosophy
476 0 0

Тъне в непрогледен мрак вселената безкрайна,

вред изпълнена е с глуха пустота,

сякаш бездна ледена отворила е паст,

никой не оспорва абсолютната ù власт.

 

Няма нищо, нито форма, нито звук,

нито мирис, нито цвят,

времето дори отсъства

в този тъжно празен свят.

 

Дреме нищото в самота,

как отчайващо е всичкото това,

но внезапно взрив изригна от тъмата

и роди се чудо – светлината!

 

Ослепителна, изгарящо гореща,

хукна тя в лудешкия си бяг,

милиони атове си бяха дали среща

в колесница огнена за впряг.

 

И помете мрака и нощта,

и празнотата, и студа,

озари и най-далечните места,

нищото изчезна от света.

 

Светнаха звезди безброй

бляскави, с гриви златни

закръжаха в орбитален строй

планети всякакви, невероятни.

 

Ще бъде светлина!

Родена от божията искра,

а някъде из дълбините на безкрайността

животът ще изникне с неповторима красота.

© Пламен Андреев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??