9 февр. 2011 г., 11:54

Сътворение

626 0 0

Тъне в непрогледен мрак вселената безкрайна,

вред изпълнена е с глуха пустота,

сякаш бездна ледена отворила е паст,

никой не оспорва абсолютната ù власт.

 

Няма нищо, нито форма, нито звук,

нито мирис, нито цвят,

времето дори отсъства

в този тъжно празен свят.

 

Дреме нищото в самота,

как отчайващо е всичкото това,

но внезапно взрив изригна от тъмата

и роди се чудо – светлината!

 

Ослепителна, изгарящо гореща,

хукна тя в лудешкия си бяг,

милиони атове си бяха дали среща

в колесница огнена за впряг.

 

И помете мрака и нощта,

и празнотата, и студа,

озари и най-далечните места,

нищото изчезна от света.

 

Светнаха звезди безброй

бляскави, с гриви златни

закръжаха в орбитален строй

планети всякакви, невероятни.

 

Ще бъде светлина!

Родена от божията искра,

а някъде из дълбините на безкрайността

животът ще изникне с неповторима красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...