11.05.2025 г., 15:55

Сътвори ме

373 6 11

Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,

всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.

Разпилей с ветровете аромат във косите ми

и вплети маргаритки за момичето лудо.

 

Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена,

съхрани ме дълбоко до сърцето - отляво.

В пристан мой превърни всяко кътче от Рая,

подари ме на себе си, на блаженство изцяло.

 

Научи ме да вярвам, че има завръщане,

че в живота за всичко обратен път има.

Че щом огън гори, няма страх от замръзване

и че пролет разцъфва след най-лютата зима.

 

Научи ме да вярвам в безрезервно обичане.

За любов и копнежи граници няма.

Клетва давам да помня всяко наше заричане.

Само спомен за вечност искам в замяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано, Марко, дано! Благодаря!
  • Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна...
    Дано ! Поздрави !
  • Благодаря за хубавите коментари, Юри, Тони, Стойчо, Ани, Скити, Доре, Мини, Бо! Здраве в домовете ви!
  • Чудесно е, Злати! 👍🌹
  • Красиво споделено чувство, което вълнува сърцата!
    "Клетва давам да помня всяко наше заричане.
    Само спомен за вечност искам в замяна."
    Поздравления, Злати!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...