25.10.2011 г., 17:08

Сътвори мига...

1.1K 0 21

                                                                                       на Морган Скот Пек,

                                                                                           автор на "Изкуството да бъдеш Бог"

 

Няма утре и вчера - има само сега,

не очаквай мига си - улови го с душа...

той е всичко, което животвори света -

пие болка от рани и солù радостта...

 

Руква сам смеховете - гърло свил в твоя дъх,

думи хвърля - комети, чувства къса - до кръв...

не  ти дава надежда, не задъхва мечти -

той е птица в небето,  гребен, бялнал вълни...

 

Той е звън на целувка,  и космически блик,

стон  на времето,  удар - преродил се във вик...

светлина във очите, отрептила  дъга,

ореол на сълзата,  уловила нега...

 

И внезапно отлита - кръговратно перце

във размаха на вечните,  неуморни криле...

Вземай - давайки, бързо - няма друг, разбери...

Не си спомняй, не чакай - твоя миг сътвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Оги! Послслание, задъхана динамика и жажда за живот в едно!
  • Благодаря ви - Ваня, Чоно,Цвети, Милена, Ивон, Мария, Калинке,Джейни, Таня, Ники, Жани
    Бъдете!!!!!!!!!!
  • Ааа,не е честно,няма ми го коментара...
    Е хубо де,поздрав,че вече забравих какво ти бях писала
    А това ми е много любимо-"Няма утре и вчера - има само сега"
    Огънче!

  • какво да кажати си го знаешпоздрави,Оги
  • "Няма утре и вчера - има само сега"
    Много ми допада идеята за "моментализъм"

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...