28.07.2022 г., 12:04

Сътворяването на празника

382 0 1

(На Иван Чернев)

 

Понеже сме възраст най-смъртна, понеже

съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,

ще катапултирам в стихотворение

и дано смъртта там не ме забележи.

 

На въздух-връвчица животът се скупчва;

такава шеметност с главата надолу.

От всяко влакънце счува се пукот и ...

в мрак падаш-нелепо или от болести.

 

С все повече в тебе неизживяности;

с любов преизбликваща, все неизляна.

Разкъсва ги все по-малящ промеждутък

на челюсти, вбити  във всяка минута.

 

При радостта - чудната (неумъртвима!),

изнася ме с аварийно изпробване

прескокнал облак в небето из дроба ми -

концентрат от въздишка неразредима.

 

Но с вярност фатална отново щом вляза

в сцепление с космично-земния ритуал,

се реанимирам до степен на празник

и с пребаналния негов битов детайл.

 

И Красота стигам, неподозирана,

и у най-невзрачното дето прозира.

От кафе утринно през нощна Хавана

прилива и бие о нас непрестанно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...