Сю (на dressy)
Приключиха
сезонните копнежи
за вяра,
суета
и нокти.
Потребностите,
дето бяха вечни,
сега са кардинално
непотребни.
Усмивките
на гостите в живота
са само траур,
по който никога
не трябва да се стъпва
с чадър,
от който капе жалост.
Сърдечните молитви
се изнизаха
през маникюра
на тъгата потъмняла,
но и светеща
във бяла рокля,
разкъсана
и стенеща.
Ще иде цялото,
повярвай ми,
там, от където е дошло,
ще се покрие с пепел
опустялото
и тишината ни
ще се сломи
от безтегловност,
вярвай ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
