Aug 26, 2009, 8:37 PM

Сю (на dressy) 

  Poetry » White poetry
677 0 6

 

 

 

Приключиха

сезонните копнежи

за вяра,

суета

и нокти.

Потребностите,

дето бяха вечни,

сега са кардинално

непотребни.

Усмивките

на гостите в живота

са само траур,

по който никога

не трябва да се стъпва

с чадър,

от който капе жалост.

Сърдечните молитви

се изнизаха

през маникюра

на тъгата потъмняла,

но и светеща

във бяла рокля,

разкъсана

и стенеща.

Ще иде цялото,

повярвай ми,

там, от където е дошло,

ще се покрие с пепел

опустялото

и тишината ни

ще се сломи

от безтегловност,

вярвай ми...

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • отговорите идват сами,малка моя,виждаш ли
    целувам те
  • чакам те
  • Особено ви благодаря
    за прочита и отзивите!
  • Ще иде цялото,

    повярвай ми,

    там, от където е дошло,

    ще се покрие с пепел

    опустялото

    и тишината ни

    ще се сломи

    от безтегловност,

    вярвай ми...
  • Вярвам ти! Невероятна си!
  • "Сърдечните молитви

    се изнизаха

    през маникюра

    на тъгата потъмняла"

    Оргинална си както винаги!!!

    Поздравления!!!Много ми хареса!!!
Random works
: ??:??