24.06.2009 г., 15:26

Сюрнатуралистично

1.3K 0 4

Паяко, запридаш о̀рлови гнезда,

а пепелянки се излюпват горе,

напечени скали се попритискат,

увиснали на жилав корен.

Орел не е посмял да накълве и еделвайс:

кълват яйца на пеперуди в шуплите,

помитат грануломни върхове,

помитат овчи кожи, овчи ризи,

нагоре вдигат ги. Заслиза

рижият човек, захлупен в косми,

задишва се,  измисля си молитва,

разравя пепелището за кокали

и после подпира с рамото си хоризонта,

а месест облак път му прави.

Орлите над главата му политват,

кошути хрупат дървен еполет,

презрели зеленикавия вкус.

Играе рижият човек и се смекчава -

от охлювена слуз,

от някакво трептене,

от мараня

и много взиране

и продължава слизането, моли се

за куп подземни облаци,

за чернозема под краката си,

втвърдени бели фигури си моли,

да ги одяла и да ги размекне,

джоб си шие и сади пшеница –

да култивира ноктите си,

рижите си косми,

отглежда куче - да си поровят заедно,

кокошка – да накълве пшеницатa;

паяците го разпридат, на пепели го правят,

в подноса на орлите горе,

в овчата им купел

го попритискат към други рижи пепели

със жилав корен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елед вен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...