Jun 24, 2009, 3:26 PM

Сюрнатуралистично

1.3K 0 4

Паяко, запридаш о̀рлови гнезда,

а пепелянки се излюпват горе,

напечени скали се попритискат,

увиснали на жилав корен.

Орел не е посмял да накълве и еделвайс:

кълват яйца на пеперуди в шуплите,

помитат грануломни върхове,

помитат овчи кожи, овчи ризи,

нагоре вдигат ги. Заслиза

рижият човек, захлупен в косми,

задишва се,  измисля си молитва,

разравя пепелището за кокали

и после подпира с рамото си хоризонта,

а месест облак път му прави.

Орлите над главата му политват,

кошути хрупат дървен еполет,

презрели зеленикавия вкус.

Играе рижият човек и се смекчава -

от охлювена слуз,

от някакво трептене,

от мараня

и много взиране

и продължава слизането, моли се

за куп подземни облаци,

за чернозема под краката си,

втвърдени бели фигури си моли,

да ги одяла и да ги размекне,

джоб си шие и сади пшеница –

да култивира ноктите си,

рижите си косми,

отглежда куче - да си поровят заедно,

кокошка – да накълве пшеницатa;

паяците го разпридат, на пепели го правят,

в подноса на орлите горе,

в овчата им купел

го попритискат към други рижи пепели

със жилав корен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елед вен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...