28.03.2007 г., 15:17

Съвест

1.3K 0 0
Уж бях приятелка голяма,
а сама паднах в капана
на любовта коварна.
Видях го и нещо в мене трепна.
Спря да ме интересува, че
минало двамата делили са.
Съвестта преследва ме като сянка.
Чувствам се сякаш съм в окови -
обгражда ме и не ми позволява
да мисля за нищо друго.
Не зная как да избягам...
Не зная как да забравя...
Искам да го прогоня от съня си,
от деня си, от ума си!
Не съм светица, но пък грешница ли съм
като сърцето него избра?
Гузната ми съвест до кога
в мене ще се пробужда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...