28.03.2007 г., 15:17

Съвест

1.3K 0 0
Уж бях приятелка голяма,
а сама паднах в капана
на любовта коварна.
Видях го и нещо в мене трепна.
Спря да ме интересува, че
минало двамата делили са.
Съвестта преследва ме като сянка.
Чувствам се сякаш съм в окови -
обгражда ме и не ми позволява
да мисля за нищо друго.
Не зная как да избягам...
Не зная как да забравя...
Искам да го прогоня от съня си,
от деня си, от ума си!
Не съм светица, но пък грешница ли съм
като сърцето него избра?
Гузната ми съвест до кога
в мене ще се пробужда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...