Уж бях приятелка голяма,
а сама паднах в капана
на любовта коварна.
Видях го и нещо в мене трепна.
Спря да ме интересува, че
минало двамата делили са.
Съвестта преследва ме като сянка.
Чувствам се сякаш съм в окови -
обгражда ме и не ми позволява
да мисля за нищо друго.
Не зная как да избягам...
Не зная как да забравя...
Искам да го прогоня от съня си,
от деня си, от ума си!
Не съм светица, но пък грешница ли съм
като сърцето него избра?
Гузната ми съвест до кога
в мене ще се пробужда?