3.08.2019 г., 18:34 ч.

Съвестта не бива да се помни 

  Поезия » Друга
284 1 3

Съвестта не бива да се помни,

по-удобни тлеем си без нея.

Задава тя въпроси неудобни

и по-добре за птичките да пеем.

                                                            

Повече ще си печелим без морал –

твърдят, че бил излишен, вреден.

За парички пей партийния хорал

и не забелязвай погледите ледни.

 

Гласувай измет да те управлява

в надежда за подхвърлени пари и къщи.

И нищо, че в Европа ни се подиграват,

а на живота ни в корупция се мръщят.

 

На брега при морска буря е приятно

и спокойствие постигаме с отчуждение.

Погребахме човешкото ли безвъзвратно

в името на някакво спасение?

 

– Чакай! Хора сме, а не на Мамон слуги,

– нощем странник някакъв подсеща.

– Неочаквано на непознат ти помогни

без „Благодаря!“ да чакаш или друго нещо.

 

Бледният Оркус дърпа еднакво

и в едно място всички събира –

от бедни колиби и палати богати

по природен закон да умират...

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички! Радвам се, че тези редове са ви привлякли да коментирате! Откровено казано, писах под спомена на "Народее..." от бележника на Великия Апостол на свободата. Ако сте съгласни с написаното, дали не бихте го споделили в своите интернет-пространства за да се поразбудим?
  • Хареса ми. Напомня ми за стиха на Яворов: "Честит бил царят, клет бил робът, не е ли и за двама гробът единствена врата?"
  • Силна творба с ясни послания и изявена гражданска позиция!
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??