Съвестта не бива да се помни
Съвестта не бива да се помни,
по-удобни тлеем си без нея.
Задава тя въпроси неудобни
и по-добре за птичките да пеем.
Повече ще си печелим без морал –
твърдят, че бил излишен, вреден.
За парички пей партийния хорал
и не забелязвай погледите ледни.
Гласувай измет да те управлява
в надежда за подхвърлени пари и къщи.
И нищо, че в Европа ни се подиграват,
а на живота ни в корупция се мръщят.
На брега при морска буря е приятно
и спокойствие постигаме с отчуждение.
Погребахме човешкото ли безвъзвратно
в името на някакво спасение?
– Чакай! Хора сме, а не на Мамон слуги,
– нощем странник някакъв подсеща.
– Неочаквано на непознат ти помогни
без „Благодаря!“ да чакаш или друго нещо.
Бледният Оркус дърпа еднакво
и в едно място всички събира –
от бедни колиби и палати богати
по природен закон да умират...
© Вили Тодоров All rights reserved.
