Ти ме посъветва с поглед,
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба.
Тази тъй нужна опора
в този безспорен момент
засия в простора,
като ясен ден...
И накрая този залез
топъл, но зимно червен:
в мен мълчаливо запали
промисъл от дух озарен.
Нощта сред звездите пътува
и търси нов хоризонт.
Нима от любов боледувам?
Любовта е безсънен сезон.
© Стойчо Станев Всички права запазени