Ти ме посъветва с поглед,
в който прочетох молба...
Тази молитва без слово
ме ориса с друга съдба.
Тази тъй нужна опора
в този безспорен момент
засия в простора,
като ясен ден...
И накрая този залез
топъл, но зимно червен:
в мен мълчаливо запали
промисъл от дух озарен.
Нощта сред звездите пътува
и търси нов хоризонт.
Нима от любов боледувам?
Любовта е безсънен сезон.
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
