26.01.2009 г., 9:29 ч.  

Съвременен реквием 

  Поезия » Гражданска
797 0 10
-Татко, защо си тъжен? - попита синчето.
Погалих го нежно, какво знай детето.
Отдавна напиращи в душата ми думи,
поеха по свой път, неразумен.
-Погледни държавата ни - обезверени хора.
Управници дебели и луди без умора.
Погледни раята - селяни нещастни,
погледът в комата, ракията, жената.
Няма веч герои, останахме шепа-
аз, чича ти Гошо, комшуто и кмета.
Всички други, сине, предадоха страната,
освен нея - себе си и свободата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Предложения
: ??:??