kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
1.10.2006 г., 9:56 ч.  

Съвременна философия 

  Поезия
1482 0 21

Минава бързия поток на времето,

покрай главите ни, като стрела,

а ние здраво вкопчени във стремето,

на нашия живот – препускаме сега.

 

Препускат с нас и нашите амбиции.

Препускат с нас и нашите мечти,

а само съвестта ни независима,

от нас – там някъде назад пълзи.

 

Защо ли съвестта си изоставяме,

на заден план да бъде тя?

Защо ли вечно я оставяме,

закътана във ъгъла на мисълта?

 

Защо? Защо ли? Тъй ни е удобно –

за нищо да не мислим. Ей така,

ни става по-широко, по-изгодно,

по-леко да живеем на света.

 

Да, днеска всички търсим лекото.

По него всеки, виж, търчи –

набараш ли на баницата мекото,

към друга цел не се стреми!

 

Туй днес е наша философия,

но иде време да я спрем,

че много философи се навъдихме,

та  бури ще вършеем и берем!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Амин! ) Хитмен ще бъда кратък. Бях ти написал дълъг отговор, но не бях се логнал и се изтри при опита за публикуване! Сега ме мързи да разсъждавам наново, затова ще се задоволя само с това да те пунтирам: орнитологично объркано е, че в днешно време поназобилите се патки, се изживяват, като орли! ))
  • Не е за вярване, колко знам и помня Касиус
    Колкото до първия куплет:
    С лисичи стъпки се изнизва времето,
    Минава бързия поток на времето,
    ---
    а ние здраво вкопчени във стремето,
    Макар и здраво да седим на стремето

    Никой не говори за плагиатство. Просто има доста сходства между тези редове. Спомням си един спор с теб на тема рими и шаблони.

    Не ми хареса начина по който се оправдаваш с неслушане и незнание, с онова време на бедност и стария грамофон в спалнята, с предпочитанията на майка ти. Просто това е излишно и не ставаш по интересен така. Това беше посланието в неразбраното от теб мъгляво мое изказване.
    Поместих нарочно целия текст. Не съм сигурен за автора, мисля, че е на Мишо Белчев или неговия брат Сашо, но не съм сигурен. Разрових стихосбирките които имам, но не го открих.
    Както и да е, бъди такъв какъвто искаш, на мен ми е безразлично. Всеки сам решава какъв да бъде.
    Погледнато орнитологично хората са два вида - патки и орли.
    Патките летят, плуват, ходят, но по малко.(демек специалисти по всичко)
    Орлите само летят, но летят много нависоко.
    Бъди здрав!
  • Писателче! Няма да те коментирам, защото си толкова заслепен от себе си, че въобще не се усещаш, как майсторски си вкарващ автоголове! )
  • Я какво трио се е появило неочаквано! Писатлче ми е ясен. Той обича да цитира, защото свои мисли няма. Джейн - и тя ми е ясна. Но Хитмен, не мога да разбера с това мъгляво изказване, какво иска да каже, цитирам: "Направо не е за вярване"! Кое не е за вярване?
    Благодаря все пак за поставянето на текста на Йорданка тук! Мисля, че така на всеки що годе разбиращ от поезия, всичко относно обвиненията на Мишона става ясно! Много лесно е да се обвинява човек с удобни, нарочни извадки от текстове! Но така, както Найден е поставил целия текст мисля,че всичко е видно и въобще не може да става дума за заемки или плагиатство на идеи! ))
  • Бостанжиев какъв ферман си написал само в моя чест!?
    Многословен си, а това не ми харесва,но обещавам да те чета, за да проследя мисленето ти.
    А съм чела и добри неща от теб!
  • Поня го това време, помня. Почти нямаше къща с телевизор. Когато баща ми купи такъв, всички комшии идваха вечер в нас като на кино.(опс... това май беше 1960г.)
    Помня и първият си магнетофон КВ. Климент Ворошилов -17 кг. И до ден днешен едната ми ръка е по дълга от носене по купони.(това май беше 1967г.) Помня как чаках с часове на опашка да си купя цветен телевизор(мисля че беше 1976г.) Националното радио бълваше непрекъснато английска музика и да се чуди човек откъде в главата ми са се запазили текстове от песни на Лили, Емил, Паша, Данчето, Мими Иванова, Щурците, Сигнал, Кукери, Тоника, Домино. че даже на Пешо(мъката) и Кирил Семов. А кубинските истории на Данчето бяха около твоето раждане и за пореден път се убеждавам, че си уникален.

    Песента на Йорданка Христова - Да Бъдем Други Късно е
    (за автора на текста нямам информация)

    С лисичи стъпки се изнизва времето,
    отиват си годините, белеем.
    Макар и здраво да седим на стремето,
    на живота нишката тънее.
    Духа вятър северен, прозират уж
    гнезда обезлюдени - иде есен.
    Много плод оставихме надире
    и пътя ни не бе ни тих, ни лесен.
    Да бъдем други вече късно е, късно е -
    отиват си годините, белеем.
    Да бъдем други вече късно е, късно е -
    иде есен, иде есен.
    За тоя свят, за тоя мирис земен
    опъвахме си нервите до скъсване.
    Ний всичко дадохме преди да вземем,
    да бъдем други - вече късно е.

    Направо не е за вярване.
  • Е, Мишона! Може и да е пяла такава песен Йорданка, но аз не съм я чувал. И хал хабер си нямам дали съм направил подобен текст. Но текстовете на Йорданка си имат автори и може да се сравни. Аз съм роден 1971г., а първия радиокасетофон Веф 260 моно, родителите ми го купиха през 1987г. До тогава имахме един раздрънкан грамофон, който заемаше половината спалня на родителите ми, а майка не беше почитателка на Христова, а на Лили Иванова. Йорданка си пееше по Куба на ушенцето на Кастро и не беше много популярна. Не се пускаха много нейни песни по радиото. Така, че нямах щастието да се запозная с нейното творчество. Нито пък съм се влиял от нея. Търси "под вола теле" щом ти се услажда, гледай само да не го хванеш за макарите!
  • "С лисичи стъпки се изнизва времето, отиват си годините, белеем. Макар и здраво стъпили на стремето на живота нишката тънее". Естрадна песен от 70-те години, изпълнявана от Йорданка Христова. Нямам време да чета цялото ти "творчество", за да открия и други "заемки", които обикновено ти наричаш по друг начин.
  • Ами да Джейни! Не знам, какво си писала ти на 13 - може би за нещо розово, но аз бях доста социално ангажиран, което не е нормално за 13 годишен, но е факт. Наблюдавай за да се посмееш на следващите ми публикации, ако искаш... защото аз искрено се смея, като ги чета и се питам, как ли съм могъл да разсъждавам така! Отговорът го знам, но не смятам да се обяснявам много-много!
  • Хареса ми този стих. Хареса ми и това, че не се разграничаваш отвсички нас, консуматорите...
  • Брей, че филосов си бил на 13 години
  • Цитирам те Джейни : "Ти освен за корема си, какво друго?
    Та и за философ май не те бива.
    Задаваш глупав въпрос - отговарям ти. Личните нападки са по твоята специалност. След като много умничиш, какво очакваш - да те галят с перо ли. Нали се заинтересува дали ставам за философ - ето, аз ставам - а ти за какво ставаш?
  • Нали си голям поет Бостанжиев, какво си тръгнал да се обясняваш на Джейни с двете мозъчни гънки!?Не знаеш ли , че авторът не обяснява творението си?
    Пиши поезия човече, а не философия неразбрана от такиви, като мене...
    Казвала съм ти и пак ти казвам-многословен си, това не ми харесва!
    Има в сайта още един такъв като теб - Моисей многословният, както си го кръстих аз.
    За да усетя и почувствам поезията не са ми нужни филосовските ти обяснения!
  • Джейни, Джейни! Много си елементарна в тълкуването си на определени изрази! Или така просто ти се иска да тълкуваш? Както и да е - от философска гледна точка човешките същества са затворена в себе си биологична система, чието единствено предназначение е да подобрява своята консумация и качество на живот.Тъй като възможностите на природата и ресурсите на Земята са ограничени, а нуждата от консумация се увеличава, поради непрестанно нарастващия брой на биологичния вид човек, то естествено и същия измисля хитроумни начини за задоволяване на насъщните си нужди и потребности. Производството е средството измислено от хората, което дава възможност да се компенсират липсващите количества от "папу", необходими на неимоврното количество човешки същества за да оцелеят. В този смисъл обществата, които са достатъчно умни и трудолюбиви да задоволят своите нужди чрез различни видове производство на материални и консумируеми блага за човеците, са общества, които имат и свободно време за правене на култура. Но културата зависи от битовото състояние на съответното общество и излишъкът от "папу", което то създава. Културата - също е обект на консумация, потребление и производство - специфично по своя характер и достъпно грубо казано за онзи корем, който вече е напълнен и който дава сигнали на централната нервна система, че след като не е застрашено нейното оцеляване, тя може и да се поразпусне, хранейки нервните си клетки с емоции!
    Все в течение на този ред мисли, пак възможно най-елементарно казано, за да можеш да го разбереш дори ти Джейни с твоите две мозъни гънки (едната за безусловните ти вродени рефлекси, а другата за сензорните ти възприятия) - никак не е унизително, хората да помислят, че "който не работи" не "не трябва да яде" - а и не му се полага да яде! А, който не яде, защото не е работил, той не може и да претендира да консумира балагата на по-висшето "папу" - културата във всичките и форми и разновидности!
    Така, че изразът "и камъни накрая ще ядем" е символ макар и не поставен в кавички на всичко, което дотук казах. Дано да ти се появи и трета мозъчна гънка за условно придобити рефлекси (на интелигентността и интелектуалността), та да можеш с капацитета на предполагаемо наличните ти сиви мозъчни клетки, да усвоиш поднесената ти от мене сложна и в голямо количество информация Джейни! )))
  • Съвест ли? Да я изоставяме?
    Та ние я нямаме...
    Бедни духом клакьори сме...Неосъзнали го!
    Абе,овце...
  • "че много философи се навъдихме

    и камъни накрая ще ядем!"
    Ти освен за корема си, какво друго?
    Та и за философ май не те бива.
  • Така е не само в днешното, така беше и в миналото!
  • Не винаги я изоставяме...
    щом отправяме въпрос -"Защо".
    Дано по често си го задаваме,
    спрем ли ще станем част от нищо.

    Поздрав и усмивка.
  • от мен 4 ! иизвинявай, но нямам време за комент
  • Защо ли съвестта си изоставяме,
    на заден план да бъде тя?
    Защо ли вечно я оставяме,
    закътана във ъгъла на мисълта?
    ........
    Да,наистина ЗАЩО?
    Силен стих!


  • За съжаление си прав - в днешно време често съвестта се забравя...
    Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??