Минава бързия поток на времето,
покрай главите ни, като стрела,
а ние здраво вкопчени във стремето,
на нашия живот – препускаме сега.
Препускат с нас и нашите амбиции.
Препускат с нас и нашите мечти,
а само съвестта ни независима,
от нас – там някъде назад пълзи.
Защо ли съвестта си изоставяме,
на заден план да бъде тя?
Защо ли вечно я оставяме,
закътана във ъгъла на мисълта? ...