Минава бързия поток на времето,
покрай главите ни, като стрела,
а ние здраво вкопчени във стремето,
на нашия живот – препускаме сега.
Препускат с нас и нашите амбиции.
Препускат с нас и нашите мечти,
а само съвестта ни независима,
от нас – там някъде назад пълзи.
Защо ли съвестта си изоставяме,
на заден план да бъде тя?
Защо ли вечно я оставяме,
закътана във ъгъла на мисълта?
Защо? Защо ли? Тъй ни е удобно –
за нищо да не мислим. Ей така,
ни става по-широко, по-изгодно,
по-леко да живеем на света.
Да, днеска всички търсим лекото.
По него всеки, виж, търчи –
набараш ли на баницата мекото,
към друга цел не се стреми!
Туй днес е наша философия,
но иде време да я спрем,
че много философи се навъдихме,
та бури ще вършеем и берем!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.