Съвременна жена
Ръцете ми в сатен си оковал,
а глезените във коприна омотал.
В дантела е цялото ми тяло младо,
а гласът - приглушен е от цвете бяло.
Изкушиха те русите ми къдрици
и поддаде се на невинните ми ресници.
А полата вяла без подплата
остави те да ходиш без заплата.
Караш ме да те наричам с имена неприлични
и да милвам косите ти бели и непривични,
но когато грохнеш до мен изтощен,
си всъщност само един старец пощаден.
Мислиш, че се радвам на розите ти без бодлички,
но аз отмалявам само при дъха на парички.
А когато не можеш вече да ме водиш по изискани забави,
ще си намеря нова лимузина, а теб ще оставя на жена ти да те бави.
© Емилия Георгиева Всички права запазени