Съвременнико мой, изнежен
Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече,
но от носа си по- далече,
не виждаш светли бъднини.
Тя - завистта с души се храни,
с варак покрити гнойни рани
и в гроб заровени вини.
И лицемерно коленичи,
пред теб бездушния ни век,
на помиярче заприличал,
сумтиш и лочиш, уж човек.
С химери мъдростта се бори,
сломяват болка и умора,
хартиените й крила.
Прекършени цветя не могат,
да славят с мириса си Бога,
такваз им ористта била.
На изток светлина прозира,
един безименен Орфей,
разби вълшебната си лира.
Бетонно бъдеще, здравей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
