Съвременнико мой, изнежен,
в кумир превърнал свойта плът.
Хедонистично сляп, понеже,
преситените дълго спят.
От миналото се отрече,
но от носа си по- далече,
не виждаш светли бъднини.
Тя - завистта с души се храни,
с варак покрити гнойни рани
и в гроб заровени вини.
И лицемерно коленичи,
пред теб бездушния ни век, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up