Живот ли бе да го опишеш?
Живот ли, че да те прокуди?
Изпълнен с непорочни мисли,
въвеждащ в нечии заблуди.
Измислица с чутовно средство,
недъгът, крачещ помежду ни,
невежеството с безотчетност
ни начислява крупни суми.
Творецът, в размисли затънал,
оптимистично от години,
бездарникът с бруталност бледа
подменя скъпи лимузини.
Посърнал, но блещукащ поглед,
отчайващо натам се взира,
где тънат в нищета духовна
проблясъците на кумира.
Мечти в съзнателна игра на мисли
с последователност в това безумие
за непонятната характеристика,
въплътена в шепота ни от безсъние.
Живот ли бе да го опишеш,
съдба ли бе да я измамиш,
изпадайки в безмълвен пристъп,
замислен как да се прехраниш!
donWalcheze - 22. 02. 2010 г.
© Лучано Всички права запазени