5.11.2009 г., 23:56

Съвремие

1K 1 2

Съвремие

 

 

Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
 И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност?

 

Подтичваме насам-натам,
препънати от страшно колебание
и най-големият ни грях е срам
във този свят иззидан от безсрамие.

 

Какво ли ще постигнем най-накрая?
Неразтворим ковчег със климатик?!
Храна за червеите ще бъдем, зная
дано пък внукът ми да бъде по-велик!

 

10:43

18.06.1996

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...