Съвремие
Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност?
Подтичваме насам-натам,
препънати от страшно колебание
и най-големият ни грях е срам
във този свят иззидан от безсрамие.
Какво ли ще постигнем най-накрая?
Неразтворим ковчег със климатик?!
Храна за червеите ще бъдем, зная
дано пък внукът ми да бъде по-велик!
10:43
18.06.1996
© Манол Манолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
