Съвремие
Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност?
Подтичваме насам-натам,
препънати от страшно колебание
и най-големият ни грях е срам
във този свят иззидан от безсрамие.
Какво ли ще постигнем най-накрая?
Неразтворим ковчег със климатик?!
Храна за червеите ще бъдем, зная
дано пък внукът ми да бъде по-велик!
10:43
18.06.1996
© Манол Манолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
