Боли ме, когато гледам съвършенството -
косите руси, сините очи,
глас-струна,
лице и тяло на богиня,
веднъж родена,
някога докоснал я - и споменът тежи като земята,
а вечността признава само закона вечен
и няма милост към съдбата!
Имай воля и живей!
Не смърт,
а гибел за душата
на този,
който любовта отмине неживяла!
На Сашенка
© Венцислав Захариев Всички права запазени