Боли ме, когато гледам съвършенството -
косите руси, сините очи,
глас-струна,
лице и тяло на богиня,
веднъж родена,
някога докоснал я - и споменът тежи като земята,
а вечността признава само закона вечен
и няма милост към съдбата!
Имай воля и живей!
Не смърт,
а гибел за душата
на този,
който любовта отмине неживяла!
На Сашенка
© Венцислав Захариев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
