Вековете прелитаха край мен

и неуморно отиваха в мястото на забравата.

В съзнанието ми изплуваше въпроса:

Дали с букви някой е записал времената

или спомените ще загинат в тъмнината?

Oще докато се дерзаех с тези мисли,

пред мен изгря картина, идваща от далечината.

Tя като в огледало се отразяваше в настоящето

и стремително се спускаше към бъдещето.

Видях, че хората градяха

и нямат край техните усилия.

Oт непрестанния си труд те се

опитваха да съградят съвършенството,

а то като сянка в мъглата,

оставаше скрито и недостижимо.

Тогава вдигнах поглед и видях: О, чудо!

Съвършенството вече беше съградено

и то не беше скрито, беше ясно и ни беше подарено!

Хората не виждаха това и пак градяха ли градяха.

Но съзижда ли се туй, що е изградено

и не би било ли бледо копие на оригинала?

И като огромна стена пред духовните очи на хората

стоеше тя – заблудата - и нямаше надежда.

Съвършенството на нас е подарено,

но слепотата ни поглъща!