Вековете прелитаха край мен
и неуморно отиваха в мястото на забравата.
В съзнанието ми изплуваше въпроса:
Дали с букви някой е записал времената
или спомените ще загинат в тъмнината?
Oще докато се дерзаех с тези мисли,
пред мен изгря картина, идваща от далечината.
Tя като в огледало се отразяваше в настоящето
и стремително се спускаше към бъдещето.
Видях, че хората градяха
и нямат край техните усилия.
Oт непрестанния си труд те се ...