15.11.2007 г., 7:32

Съвършенството на любовта

800 0 2
Красив летен пейзаж.

Безкрайна горещина,

две голи тела се сливат в нощта...

Луната огрява това съвършенство,

а звездите - свидетели неми, въздишат възхитени.

Тя изпада в екстаз.

Той я взима в обятията си.

Той губи сили.

Тя го целува нежно.

Една безкрайна хармония...

Последни страстни погледи,

последно действие.

И след това почивка -

неми благодарствени целувки, красиви прегръдки.

Полуугасналата луна изпраща свидетелите,

гледа страстните преплетени тела -

сега се носят на ангелски крила

и са привидно невинни...

 

Усмивка, две, а след това пробуждане,

дори след изгрева -

две толкова различни същества.

Движат се с финес, изпълват пространството.

Гледат се нямо, но все така страстно.

Докосването им е истинско и специално.

По между им бездни, пътища, реки и планини,

а в сърцата им огън гори.

Искра любовна го наричат някои.

Други -  просто възрастови трепети.

Но попитайте момчето и момичето,

приятелите на луната и звездите,

двете млади съвършени същества,

носителите на красотата и Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...