Съдба
Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания,
а символите – как ли се тълкуват?
И че насън събития видяни
като познати някак ни се струват!
Дочувах смътно думите заучени,
че кармата не можеш да изтриеш,
случайности не могат да се случат
и от Съдбата няма да се скриеш!
Тогава аз си спомних впечатлена
какво прочетох в някаква си книжка.
Семейството – съвсем обикновено,
момченцето било е петгодишно.
Но забелязва майката загрижена -
започва да се вмъква сън ужасен.
Пораснал своя син в съня си вижда,
с характер непокорен, неподвластен.
Примамвали го върховете стръмни
с неземната си прелест и омая
и виждала го как нагоре тръгва,
да покори планинските безкраи.
Пълзи напред, ръцете отмаляват,
краката се подхлъзват, пръст се свлича.
Снагата на умора се поддава,
а бездната го мами и привлича!
Не устоява, хлъзва се надолу,
търкаля се сред грохоти и камъни...
Събужда се жената с вик от болка,
с треперещо сърце, с горещи длани.
Сънят отне покоя ѝ на дните.
Не му повярва, ала той се вмъкваше,
като стрела в сърцето ѝ забита
и всяка нощ започна да я мъчи.
От ужас майката обезумяла,
решила да спаси
насън
детето.
Със сила смайваща ръката премаляла
поела тя и вкопчила в тепето.
Момчето с изумително усилие
успяло да се задържи в скалата.
Краката му, изпълнени със сила,
се заковали здраво към земята.
Събудила се майката – и чудно –
с надежда се изпълнило сърцето.
Повярвала – насън, а после в будност,
че може тя да си спаси детето!
* * *
Години минали. Детенцето порасло
и мамели го планините дивни.
По стръмните чукари се захласвало
и върхове решило да достигне.
Уплашила се майката тогава.
Отново за кошмара си се сетила.
Но на момчето му било забавно -
Съдбата мамела към върховете!
И ето чудо! Също както някога,
в съня – кошмар – повторило се всичко.
Момчето – здраво хванато в скалата
почуствало, че в пропастта се свлича.
Но странна сила – сякаш свръхестествена -
ръцете залепила за земята,
краката му нагоре се изместили
и стъпили внимателно в скалата.
Тогава в смут момчето си припомнило
за майчиния сън, разказван често,
Поръката успяло да запомни,
която пренебрегвало с протести.
Потресено тогава осъзнало,
че майчината обич го спасила.
Сърцето му с вълнение замряло,
че Любовта Съдбата променила!
С Любов и Вяра ний сами предричаме
живота си, мечтите ни се сбъдват.
Достатъчно е силно да обичаме
и вечна любовта ни ще пребъдва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
