27.06.2007 г., 14:28 ч.

Създадени един за друг 

  Поезия
965 0 3
Просълзяваш се, щом ме съзреш.
Уж ядосан си, но в миг ти минава.
И искаш времето да спреш,
за да не можеш винаги да се предаваш.

Аз усмихвам се, щом се явиш,
пред сърцето ми пада стената.
Викам дълго, ти само мълчиш
и тихо ти капва сълзата.

Две сърца, два свята -
привидно различни.
Две съдби - посветени от Бога.
Две лица, начертани с "Обичам те!"
... да съм само тона аз просто не мога.

Такава любов, дори изпитание!
Такава дарба, такава молитва!
Такава река, дори водопад е !
Това изобилие ме превръща в истинска.

Тази любов те разплаква, възраждате,
тази любов ми дава крила.
След толкова дълго време заедно
си за мене мъжът, а аз за тебе жена!


© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??