Jun 27, 2007, 2:28 PM

Създадени един за друг

  Poetry
1.1K 0 3
Просълзяваш се, щом ме съзреш.
Уж ядосан си, но в миг ти минава.
И искаш времето да спреш,
за да не можеш винаги да се предаваш.

Аз усмихвам се, щом се явиш,
пред сърцето ми пада стената.
Викам дълго, ти само мълчиш
и тихо ти капва сълзата.

Две сърца, два свята -
привидно различни.
Две съдби - посветени от Бога.
Две лица, начертани с "Обичам те!"
... да съм само тона аз просто не мога.

Такава любов, дори изпитание!
Такава дарба, такава молитва!
Такава река, дори водопад е !
Това изобилие ме превръща в истинска.

Тази любов те разплаква, възраждате,
тази любов ми дава крила.
След толкова дълго време заедно
си за мене мъжът, а аз за тебе жена!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...