10.01.2008 г., 0:34

Създанията на светлината и живота на неживите

1.2K 0 2
Студени и безчувствени очи,
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание
и бавно смучат тишината,
шепнейки нежното си обещание
да задушат сърцето в самотата.
Обикнах мрака и в страст го изгорих,
всяка слабост прикрих,
но създанията на светлината
хищно окървавиха душата
и удавиха спокойствието на тъмнината.
Безчувствени мъки нелепи,
очите, обвити в кръв, отдавна са слепи,
да откриеш, че в лудостта има смисъл
и в безсмислието има мисъл.
Викът за помощ ще изчезне в светлината,
смърт на неживите и живот за мъртвите,
дихание в смъртта, лед в топлината...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,mariniki!Но понякога предпочитам именно тихия свят на мъртвите пред лицемерието и жестокоста на този,в който живея сега.Болезнено е да си един от малкото,които виждат изкуствеността.
  • Светът на мъртвите е тих...и свят.
    в светлината живеят спомените за тях...
    с обич за теб.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...