Създанията на светлината и живота на неживите
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание
и бавно смучат тишината,
шепнейки нежното си обещание
да задушат сърцето в самотата.
Обикнах мрака и в страст го изгорих,
всяка слабост прикрих,
но създанията на светлината
хищно окървавиха душата
и удавиха спокойствието на тъмнината.
Безчувствени мъки нелепи,
очите, обвити в кръв, отдавна са слепи,
да откриеш, че в лудостта има смисъл
и в безсмислието има мисъл.
Викът за помощ ще изчезне в светлината,
смърт на неживите и живот за мъртвите,
дихание в смъртта, лед в топлината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Иванова Всички права запазени