Jan 10, 2008, 12:34 AM

Създанията на светлината и живота на неживите

1.2K 0 2
Студени и безчувствени очи,
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание
и бавно смучат тишината,
шепнейки нежното си обещание
да задушат сърцето в самотата.
Обикнах мрака и в страст го изгорих,
всяка слабост прикрих,
но създанията на светлината
хищно окървавиха душата
и удавиха спокойствието на тъмнината.
Безчувствени мъки нелепи,
очите, обвити в кръв, отдавна са слепи,
да откриеш, че в лудостта има смисъл
и в безсмислието има мисъл.
Викът за помощ ще изчезне в светлината,
смърт на неживите и живот за мъртвите,
дихание в смъртта, лед в топлината...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,mariniki!Но понякога предпочитам именно тихия свят на мъртвите пред лицемерието и жестокоста на този,в който живея сега.Болезнено е да си един от малкото,които виждат изкуствеността.
  • Светът на мъртвите е тих...и свят.
    в светлината живеят спомените за тях...
    с обич за теб.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...