Съзерцание
974
0
0
Когато погледна към небето безкрайно,
осеяно с милиони сияйни звезди,
душата ми в благоговение се унася омайно
и смирено Ти, Боже, благодари.
Обхваната така сред висини необятни,
тя с трепет съзнава Твоята мощ
и в лъчите се къпе благоприятни
от славата Ти, Господи, в тихата нощ.
И отново се чувства от Тебе приета,
забравяйки грях и злокобна вина,
защото е върната Любовта ù отнета,
създаваща истинската нейна цена.
Окрилена от воля за полет в простора,
душата ми усърдно е устремена към Теб,
знаейки, че Ти ще я спасиш от позора,
който винаги дебне я в мрака свиреп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Костадинов Всички права запазени
